„КАМЕНЬ”
Алексей Иванович Недогонов (1914-1948 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАМЪКЪТ
Вода планинска рони камъка
и тъй в прашинка преобръща се,
летеж блестящ отново мами го
и към звездите пак завръща се.
Той старец-астроном зарадвал е
с искрата плаха на появата,
отново метеор изгарящ е,
в нощта следа за миг оставяйки.
Планетно вечно отчаяние –
в могъщи лещи отражение:
какво томително мълчание,
какво блестително падение!
Ударения
КАМЪКЪТ
Вода́ плани́нска ро́ни ка́мъка
и тъ́й в праши́нка преобръ́шта се,
лете́ж блестя́шт отно́во ма́ми го
и към звезди́те па́к завръ́шта се.
Той ста́рец-астроно́м зара́двал е
с искра́та пла́ха на поя́вата,
отно́во метео́р изга́ряшт е,
в ноштта́ следа́ за ми́г оста́вяйки.
Плане́тно ве́чно отчая́ние –
в могъ́шти ле́шти отраже́ние:
какво́ томи́телно мълча́ние,
какво́ блести́телно паде́ние!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Недогонов
КАМЕНЬ
Водою горной камень точится,
потом в пылинку превращается;
ему лететь, как прежде, хочется;
он снова к звездам возвращается.
Он старца-астронома радует
несмелой искрой появления
и снова метеором падает,
след оставляя на мгновение.
Планет извечное отчаянье –
в могучих линзах отражение:
какое долгое молчание,
какое светлое падение!
1947 г.
---------------
Руският поет Алексей Недогонов (Алексей Иванович Недогонов) е роден на 19 октомври/1 ноември 1914 г. в гр. Грушевск, сега гр. Шахти, Ростовска област. Работил е като миньор. Учи в литературния институт „Максим Горки” (1935-1939 г.). Публикува поезия от 1932 г., първите му публикации са във в. „Вперёд”. Сътрудничи на издания като „Комсомольская правда”, „Новый мир”, „Знамя”, „Звезда”, „Смена”, „Огонёк” и др. Участник е като редови боец във Финската война (1939-1940 г.), а във Великата отечествена война (1941-1945 г.) е военен кореспондент на в. „За нашу победу” и в. „Советский воин”. При посещението му в България през 1944-1945 г. пише поетичен цикъл със стихове, посветени на страната, сред които „Храмът на Свети Николай на Шипка”, „На Шипка е спокойно” и др. Член е на Съюза на съветските писатели (1946 г.). Носител е на Държавна награда на СССР за поемата му „Флаг над сельсоветом” (1947 г.). Автор е на стихосбирката „Простые люди” (1948 г.). Умира трагично на 13 март 1948 г. в Москва.